Съединението дава криле
Лешоядите са известни като „санитарите“ в природата. Те премахват животинските трупове и така ограничават разпространението на зарази. В България има четири вида лешояди и всеки от тях има специфична роля в този процес – храни се с различни части от мъртвото животно и заедно връщат органичната материя обратно в природния кръговрат. Всеки от тези четири вида у нас е критично застрашен. Сред тях е и египетският лешояд, който започва постепенно да се завръща по родните върхове, благодарение на усилията на две граждански организации.
В природата нищо не съществува само. Всеки вид е част от сложна система, в която животът зависи от връзките между отделните елементи. Същото важи и за хората – когато обединим знанията, уменията и усилията си около една обща кауза, можем да постигнем неща, които иначе не бихме могли.
Понякога именно от това единство зависи дали една птица ще има бъдеще в небето над нас. Това е историята на партньорството между Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и „Зелени Балкани“, които от 2017 г. работят заедно за завръщането на египетския лешояд в Източните Родопи.
Египетският лешояд е най-малкият от четирите вида лешояди в България и единственият от тях, който мигрира и всяка година прелита хиляди километри между Балканите и Африка. Но популацията му у нас е силно намаляла и днес са останали под 40 двойки.
Затова всеки лешояд има значение, а за да се появи една нова птица в небето на Източните Родопи, зад нея стои цял екип от хора.
В работата по възстановяване на вида БДЗП координира освобождаването и проследяването на птиците, а Спасителният център за диви животни на „Зелени Балкани“ се грижи за тяхното лечение, отглеждане и подготовка. В работата участват ветеринари, полеви експерти от организацията, които влизат и в ролята на алпинисти, доброволци, зоопаркове и местни хора.
Понякога младите лешояди се излюпват в Спасителния център. Друг път идват от зоопаркове в Европа. Случва се яйца да бъдат извадени от диви гнезда и излюпени в инкубатор, когато това е необходимо за оцеляването на поколението. А когато птиците пораснат достатъчно, започва следващият етап - „Училището за лешояди“ на БДЗП край село Поточница. Там младите птици прекарват седмици в адаптационна волиера (високо ограждение, в което птиците могат да летят) и постепенно придобиват уменията, които ще им трябват в дивата природа – да се хранят, да нощуват на високи места и да се ориентират в средата около себе си.
Когато са готови, вратата се отваря. И те политат.
Но работата не приключва дотук. Птиците получават GPS предаватели, чрез които експертите следят движението им и разбират как се адаптират към живота на свобода. През 2026 г. единадесет млади египетски лешояда преминават през „Училището за лешояди“, а през юни успешно правят първите си полети над Източните Родопи.
Зад всеки такъв полет обаче стои много повече от едно освобождаване.
Полевите екипи следят дивите гнезда, а при труднодостъпни места използват и дронове с термокамери, за да установят броя на малките. При необходимост алпинисти помагат за достигането до гнездата, ветеринарите се грижат за здравето на птиците, а експертите координират освобождаването и проследяването им. Понякога тази съвместна работа трябва да спаси не просто една птица, а цяла двойка и бъдещото ѝ поколение. Такъв е случаят с египетския лешояд Шанс – той става жертва на отравяне и се налага да бъде лекуван в Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“, след което е освободен. Междувременно друга двойка е заела гнездото му и вече мъти своите яйца. Макар да е освободен далеч от мястото на гнездото, Шанс се отправя директно натам. При завръщането си той заварва новите обитатели на гнездото и ги напада. Благодарение на сателитните предаватели, с които са маркирани птиците, екипът на БДЗП успява да стигне навреме и да прекрати битката. Възрастните птици са добре, но за съжаление двете яйца, които са в гнездото са в риск да бъдат счупени. Затова организацията реагира мигновено и извежда яйцата безопасно от гнездото. Те са транспортирани до Спасителния център на „Зелени Балкани“, където са излюпени и отгледани от двойка, която вече има едно малко.
Това е само един пример защо опазването на египетския лешояд е по-успешно в резултат на кооперативна работа между няколко организации. Заплахите пред него са много, а една от най-сериозните е отравянето. Отровни примамки, поставени срещу наземни хищници, могат да се превърнат в смъртоносен капан за лешоядите. А когато птиците се хранят заедно, една примамка може да погуби много от тях.
Завръщането на египетския лешояд не е просто история за една птица. То е история за организации, които обединяват различните си знания и умения, за да постигнат резултат, който трудно биха постигнали сами. Дори децата от училищата в региона стават част от тази история. Те кръщават младите лешояди и стават техни символични закрилници, за което дори получават сертификат. Така една природозащитна програма се превръща в кауза, която местните хора могат да припознаят като своя и да оценят завръщането на вида в техния район.
Най-силното доказателство за смисъл от работата на двете организации, вече лети над Родопите. През 2019 г. в Спасителния център на „Зелени Балкани“ се излюпва Изи. През 2020 г. БДЗП я освобождава в Източните Родопи. Години по-късно тя не просто оцелява в дивата природа, а сформира двойка с див мъжки и през 2024 г. двамата отглеждат две малки. За първи път в България египетски лешояд, излюпен на затворено и освободен в рамките на програмата, има поколение в дивата природа. Така едно яйце се превръща в птица. Една птица – в двойка. А една двойка – в ново поколение.
Тази история е живото доказателство, че когато хора и организации обединят знанията, уменията и усилията си около една обща кауза, те не просто спасяват отделни животи. Те връщат живота обратно в природата.
Защото съединението прави силата, а понякога и крилата, с които природата отново полита.
---
За да подкрепиш работата на „Зелени Балкани“, можеш да направиш дарение тук.
А за да подпомогнеш работата на БДЗП, можеш да дариш тук.