Автор: BCNL_admin

Съединението осигурява грижа

Предложението тръгва от работата на терен. Общностни работници и здравни медиатори виждат как една и съща пречка се повтаря в различни семейства: детето е прегледано и има рецепта, но лечението се отлага или се купува само част от предписаното, защото парите не стигат. Родителите и хората, които работят всекидневно с тях, не са използвани само като примери към готова позиция. Те участват в събирането на информацията, върху която позицията е изградена.

Докладът „Когато децата плащат цената“ събра тези отделни случаи в обща картина. Когато едно семейство не може да купи предписаните лекарства, проблемът не свършва с неплатената сметка: лечението се отлага или остава наполовина, посещението при лекар също се отлага, а детето е изложено на по-голям риск от усложнения.

За публичната система това също има цена. Състояние, което при навременно лечение би било овладяно у дома, може да доведе до спешна помощ и прием в болница. Затова предложението за безплатни лекарства беше аргументирано не само като подкрепа за семействата, а като здравна мярка: детето да получи предписаното навреме, преди състоянието му да се влоши.

Към работата се присъединяват лекари, фармацевти, изследователи, университетски преподаватели и експерти по публични политики. Институцията на омбудсмана също официално подкрепя предложението. Организациите разговарят с парламентарни групи и държавни институции, докато в Народното събрание се намери необходимата политическа подкрепа искането да се превърне в бюджетен текст.

Това е важната част от постигнатото. Мрежата събра опита от общностите и го превърна в общо предложение, но промяната не е направена само в нейните граници. За приемането ѝ са необходими професионална експертиза, подкрепа от обществени институции и решение на парламента.

Законодателната промяна е приета. Прилагането изостава.

Промяната влиза в сила от 1 юли 2025 г. Тя е голяма, но не означава, че всички лекарства за всички деца автоматично стават безплатни. Новият механизъм дава възможност НЗОК да плаща за определени лекарствени продукти при остри инфекциозни заболявания, след като те бъдат включени в Позитивния лекарствен списък и предписани по установения ред.

Промяната не поставя лекарството на рафта в аптеката. За това са нужни заявления от притежателите на разрешения за употреба, решения на институциите, работещи правила за предписване и отпускане, наличности и ясна информация за лекарите, фармацевтите и родителите. Ако една връзка липсва, приетата политика остава недостъпна за детето.

Към лятото на 2026 г. именно това е проблемът. Обхватът на включените лекарства е тесен, а механизмът не работи в пълния си замислен вид. Родителите продължават да плащат за голяма част от симптоматичното лечение, въпреки че приетата законодателна промяна и бюджетът вече предвиждат държавна подкрепа.

Приетата промяна е успех, но гласуването и резултатът не са едно и също. Затова работата продължава и след решението на парламента - с наблюдение, нови данни, предложения за корекции и настояване всяка отговорна институция да свърши своята част.

И тук отново е нужен по-широкият кръг от партньори. Организациите могат да покажат какво се случва с родителите и децата. Лекарите и фармацевтите могат да оценят дали списъкът и правилата отговарят на лечението в практиката. Изследователите могат да проследят резултатите. Министерството на здравеопазването, НЗОК и фармацевтичните компании разполагат с различните решения, без които лекарствата няма да бъдат включени и достъпни.

Това обяснява защо Мрежата е по-силна от отделните организации в нея. Тя не търси само подкрепа под вече готово становище. Свързва опита на семействата с данните, проверява предложението с различни специалисти и търси хората в институциите и политиката, които имат правомощия да го превърнат в правило. След това проверява дали правилото работи там, откъдето е започнало - при семействата.

Нито един от участниците не разполага сам с цялото решение. Организациите нямат правомощия да приемат законодателни промени. Парламентът и администрацията нямат всекидневния поглед към пречките в общностите. Лекарите познават лечението, но не могат сами да осигурят публичното финансиране. Именно събирането на тези различни възможности позволява проблем, натрупван с години, да стигне до национално решение.

Към август 2026 г. новият механизъм е в сила, но списъкът с безплатни лекарства остава ограничен и много родители продължават да плащат за предписаното лечение. Организациите от „Цветно утре за нашите деца“ настояват за разширяване на списъка и за обща работа между Министерството на здравеопазването, НЗОК и притежателите на разрешения за употреба. Това е следващата част от работата, започнала през 2021 г.

Искаш да научиш повече?

Посети сайта на Мрежа „С грижа от 0 до 3“

Или Facebook страницата на „Цветно утре за нашите деца“

---

*Мрежата се координира от Фондация „Тръст за социална алтернатива“ и обединява: Фондация „Бъдеще“, Фондация „Фонд ИГА“, Сдружение ЛАРГО, Сдружение „Жажда за живот“, Националната мрежа на здравните медиатори, Фондация „Здраве и социално развитие“, Сдружение „Инициатива за равни възможности“, Клуба на нестопанските организации - Търговище, Сдружение „Хаячи“, Сдружение „Знание“ и Сдружение „Бъдеще за децата“.

Съединението дава криле

В природата нищо не съществува само. Всеки вид е част от сложна система, в която животът зависи от връзките между отделните елементи. Същото важи и за хората – когато обединим знанията, уменията и усилията си около една обща кауза, можем да постигнем неща, които иначе не бихме могли.

Понякога именно от това единство зависи дали една птица ще има бъдеще в небето над нас. Това е историята на партньорството между Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и „Зелени Балкани“, които от 2017 г. работят заедно за завръщането на египетския лешояд в Източните Родопи.

Египетският лешояд е най-малкият от четирите вида лешояди в България и единственият от тях, който мигрира и всяка година прелита хиляди километри между Балканите и Африка. Но популацията му у нас е силно намаляла и днес са останали под 40 двойки.

Затова всеки лешояд има значение, а за да се появи една нова птица в небето на Източните Родопи, зад нея стои цял екип от хора.

В работата по възстановяване на вида БДЗП координира освобождаването и проследяването на птиците, а Спасителният център за диви животни на „Зелени Балкани“ се грижи за тяхното лечение, отглеждане и подготовка. В работата участват ветеринари, полеви експерти от организацията, които влизат и в ролята на алпинисти, доброволци, зоопаркове и местни хора.

Понякога младите лешояди се излюпват в Спасителния център. Друг път идват от зоопаркове в Европа. Случва се яйца да бъдат извадени от диви гнезда и излюпени в инкубатор, когато това е необходимо за оцеляването на поколението. А когато птиците пораснат достатъчно, започва следващият етап - „Училището за лешояди“ на БДЗП край село Поточница. Там младите птици прекарват седмици в адаптационна волиера (високо ограждение, в което птиците могат да летят) и постепенно придобиват уменията, които ще им трябват в дивата природа – да се хранят, да нощуват на високи места и да се ориентират в средата около себе си.

Когато са готови, вратата се отваря. И те политат.

Но работата не приключва дотук. Птиците получават GPS предаватели, чрез които експертите следят движението им и разбират как се адаптират към живота на свобода. През 2026 г. единадесет млади египетски лешояда преминават през „Училището за лешояди“, а през юни успешно правят първите си полети над Източните Родопи.

Зад всеки такъв полет обаче стои много повече от едно освобождаване.

Полевите екипи следят дивите гнезда, а при труднодостъпни места използват и дронове с термокамери, за да установят броя на малките. При необходимост алпинисти помагат за достигането до гнездата, ветеринарите се грижат за здравето на птиците, а експертите координират освобождаването и проследяването им. Понякога тази съвместна работа трябва да спаси не просто една птица, а цяла двойка и бъдещото ѝ поколение. Такъв е случаят с египетския лешояд Шанс – той става жертва на отравяне и се налага да бъде лекуван в Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“, след което е освободен. Междувременно друга двойка е заела гнездото му и вече мъти своите яйца. Макар да е освободен далеч от мястото на гнездото, Шанс се отправя директно натам. При завръщането си той заварва новите обитатели на гнездото и ги напада. Благодарение на сателитните предаватели, с които са маркирани птиците, екипът на БДЗП успява да стигне навреме и да прекрати битката. Възрастните птици са добре, но за съжаление двете яйца, които са в гнездото са в риск да бъдат счупени. Затова организацията реагира мигновено и извежда яйцата безопасно от гнездото. Те са транспортирани до Спасителния център на „Зелени Балкани“, където са излюпени и отгледани от двойка, която вече има едно малко.

Това е само един пример защо опазването на египетския лешояд е по-успешно в резултат на кооперативна работа между няколко организации. Заплахите пред него са много, а една от най-сериозните е отравянето. Отровни примамки, поставени срещу наземни хищници, могат да се превърнат в смъртоносен капан за лешоядите. А когато птиците се хранят заедно, една примамка може да погуби много от тях.

Завръщането на египетския лешояд не е просто история за една птица. То е история за организации, които обединяват различните си знания и умения, за да постигнат резултат, който трудно биха постигнали сами. Дори децата от училищата в региона стават част от тази история. Те кръщават младите лешояди и стават техни символични закрилници, за което дори получават сертификат. Така една природозащитна програма се превръща в кауза, която местните хора могат да припознаят като своя и да оценят завръщането на вида в техния район.

Най-силното доказателство за смисъл от работата на двете организации, вече лети над Родопите. През 2019 г. в Спасителния център на „Зелени Балкани“ се излюпва Изи. През 2020 г. БДЗП я освобождава в Източните Родопи. Години по-късно тя не просто оцелява в дивата природа, а сформира двойка с див мъжки и през 2024 г. двамата отглеждат две малки. За първи път в България египетски лешояд, излюпен на затворено и освободен в рамките на програмата, има поколение в дивата природа. Така едно яйце се превръща в птица. Една птица – в двойка. А една двойка – в ново поколение.

Тази история е живото доказателство, че когато хора и организации обединят знанията, уменията и усилията си около една обща кауза, те не просто спасяват отделни животи. Те връщат живота обратно в природата.

Защото съединението прави силата, а понякога и крилата, с които природата отново полита.

---

За да подкрепиш работата на „Зелени Балкани“, можеш да направиш дарение тук.

А за да подпомогнеш работата на БДЗП, можеш да дариш тук.

Съединението спасява

През 2023 г., след земетресенията в Турция, 52 доброволци от различни формирования и спасително куче заминават на първата, не само за България, но и за Европа, международна спасителна операция, изцяло финансирана от дарения. Там спасяват 31 човешки живота.

Сред всички тези хора има парамедици, пещерни спасители, водачи на спасителни кучета, хора с различни професии и интереси, от градове и по-малки населени места, млади и по-възрастни. Различни по възраст, професия и опит, всички те идват със своите знания и умения, но с една обща цел.

Защо разказваме тези истории?

Всяка година на 6 септември празнуваме Съединението на Княжество България и Източна Румелия, но с времето сякаш забравяме, че зад историческата дата стои една много важна истина: когато се обединим около обща цел, ставаме по-силни.

Днес тази идея виждаме в действията на хората, които в момент на бедствие не могат да останат безучастни – доброволните пожарникари на България. Зад всички тях стои Националната асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ) – гражданска организация, която от 2014 г. обединява доброволни формирования и организации на доброволци от цялата страна и работи заедно с професионалните пожарникари, спасители и местната власт – общини и институции.

Когато възникне бедствие, НАДРБ помага доброволците да бъдат насочени там, където са най-нужни, и координира действията им с пожарната и местните власти. Така хората, които са готови да помогнат, могат да се включат в общата реакция, а институциите знаят с какви хора, техника и умения разполагат.

Днес доброволни формирования има в над 200 общини в страната, а в регистъра на пожарната са вписани близо 4 000 доброволци – преминали обучение и разполагащи с екипировка и оборудване, за да могат да действат организирано при пожари, наводнения, земетресения и други бедствия.

Доброволните пожарникари участват в издирване и спасяване, помагат при превенцията, обучават деца и възрастни, защото когато знаеш какво да направиш, когато имаш с кого да го направиш и когато можеш да разчиташ на човека до себе си, помощта може да дойде по-бързо и да бъде по-ефективна. А когато сме заедно, резултатът е много по-голям от отделните усилия.

За да могат да помагат бързо и ефективно, доброволците на свой ред имат нужда от подкрепа – от оборудване, защитна екипировка и техника, които могат да се окажат решаващи в първите минути на спасителните операции.

През 2024 г., например, НАДРБ събира средства за ранцеви пожарогасители, особено важни при работа в труднодостъпни терени, където няма достъп до вода.

Днес асоциацията има амбицията да изгради база в София, която да бъде тренировъчен център и място за съхранение на техника.Всеки може да помогне – с дарение, с материали и оборудване или като стане част от доброволческата мрежа.

И така Съединението отново прави силата.

Искаш да научиш повече?

За организацията и как можеш да помогнеш: посети сайта на НАДРБ, за да научиш повече за работата им и начините, по които можеш да ги подкрепиш.

Искаш да следиш какво се случва?

Във Facebook НАДРБ споделя актуална информация за действията на доброволците, обученията и инициативите им.

Искаш да видиш доброволците в действие?

В YouTube можеш да видиш реални истории и кадри от работата им – как се подготвят, как действат при бедствия и какво означава да бъдеш доброволец.